CherryBlossom (Череша)
7 10
Apr 17, 2013, 7:54 AM

(Не)очаквано 

  Poetry » Love
2646 1 8

Аз нищо нямам във замяна.
Какво ли мога да ти дам?
Отколешна е тази драма -
омъжена съм, ти си млад...

Ни нощ, ни ден, най-много час
и хиляди писма с въпроси.
Тук няма път. И няма нас.
Аз чужда съм. А ти какво си?

Дори да бъда твоя днес
за няколко минути само,
аз с другиго ще съм нощес,
а сутрин ще ме будят с: "Мамо..."

Ще чакаш месец, може два,
преди умора да усетиш.
Ще спреш да пишеш. Без тъга.
Без капка жалост във сърцето.

А аз ще чакам и през ден
ще пиша редове, куплети.
Ще се стопи това във мен,
с което чувствата изплете.

И някой ден, в небивал час,
събрала сили, ще посмея
признание да изрека без глас,
че време е да остарея.

© Череша All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??