Откраднах за тях щастието си.
Отблъснах за тях любовта си.
Отвлякох за тях съдбата си.
Откъснах за тях душата си.
Отсякох за тях крилата си.
Отнех за тях мечтите си.
Отрязах за тях езикът си.
Отмивах за тях усмивките си.
Отрекох се за тях от чувствата си.
Отказах се за тях от надеждата си.
Отминаха по тях годините ми.
© Стефани All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
