Не се променяй, любов,
остани си такава завинаги –
трепет шеметен,
ласка на вятър магиен!
И закъсняла дори
когато пристигаш –
идвай с гръм,
идвай с поглед стихиен;
идвай, сякаш че
само теб сме очаквали –
всеки миг, ден след ден,
цял живот!
Не остарявай, любов,
остани вечно млада,
вечно млада...
и хубава...
Като зелена ливада,
осеяна с полски цветя,
като източна песен,
като влюбени гълъби,
като майка
с любимите свои деца!
Недей обеднява, любов,
не се примирявай!
Не изоставяй несбъднати
красивите свои мечти!
Протегни нежни длани,
докосни с тях зората...
... и в слънце горещо
завинаги я превърни!
© Екатерина Спасова All rights reserved.