Не отваряй тази врата!
Остави тази страшна врата!
Тя е призрак на минали срещи!
Аз заключих и сложих черта,
вече нищо от там не усещам.
Не отваряй пак тази врата,
тя за мене е кървава рана
и нестихваща болка е тя,
само белег от нея остана.
Нека тъне сега във печал,
нека огънят там да изтлее…
Аз отдавна изхвърлих ключа
и да мина през нея не смея.
Не отваряй дори да крещи,
да те моли с очи за пощада!
Не отваряй, аз вече простих
и не искам отново да страдам!
Забрави тази тъжна врата!
Там оставих последната вяра,
там зазидах сама любовта…
Само ехото пак я повтаря!
© Елка Тодорова All rights reserved.
