temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
Sep 9, 2008, 1:07 PM

Не питай

  Poetry
861 0 12
Не питай

Ръка ти подавам.
Не питай, не питай
накъде те повеждам...
Аз самата не знам.
Има само един път
и едничка надежда,
и единствено ние
ще стигнем дотам!
Само твойта ръка
на моето рамо,
само мойте очи
в твоя поглед любим,
ще ни водят напред,
без да тръпнем, и само
ще ни съдят, щом двама
с тебе спрем да вървим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0