Не прекрачвай този праг
НЕ ПРЕКРАЧВАЙ ТОЗИ ПРАГ
Тревите полудяха много рано,
а след това сланата ги попари.
Оголени, сърдечните ми рани
са белег за нестихващи пожари.
Аз във фантом навярно се превръщам.
Светът престава да ме забелязва.
Навлизам вече в третата си възраст,
но кътам още младостта на пазва.
Дъждът зачерква лудите ми рими
в изрезките от вчерашния вестник.
Оттук насетне всеки е невидим.
И пътят изтънява неусетно.
Ала познавам – сутрин, по росата,
дали е прекосила самодива,
стрехата ли разплака юнски вятър.
Тъй малко нужно е да бъда жива!
Нехайна за промени, всяка вечер
сънувам още тропот на копита.
През пръстите ми времето изтече
и мен за нищичко не ме попита.
© Валентина Йотова All rights reserved.
