Не привиквай никога със Любовта ми,
не я приемай за величина константна.
Не ми ли отговаряш с обич,
макар от болка полудяла,
ни за миг при тебе няма да остана.
Любовта е крехко нежно цвете,
поникнало сред тръни във пустиня.
Не се разлиства, не цъфти, загива,
ако с Любов не го поливаш.
И няма връщане назад,
повярвай, толкова добре го зная.
Ще стоиш пред хлопната врата,
в безсилие, пред неумолимостта на края...
© Валентина Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
