Не първата любов възпявам аз,
че първата не значи огън вечен;
За тази пея, дето във нощта,
нечакана ще дойде – за последно.
Не първата любов мечтая аз,
че тя отне частица от душата ми;
За таз мечтая, дето ме избра,
до сетния ми дъх да бъде с мене.
Не първата, защото в самота,
живота ми ще мине, ако пазя я;
За таз бленувам – днес при мен дошла,
донесла ми утеха и надежда.
© Петя Стефанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
