Не първата любов възпявам аз,
че първата не значи огън вечен;
За тази пея, дето във нощта,
нечакана ще дойде – за последно.
Не първата любов мечтая аз,
че тя отне частица от душата ми;
За таз мечтая, дето ме избра,
до сетния ми дъх да бъде с мене.
Не първата, защото в самота,
живота ми ще мине, ако пазя я;
За таз бленувам – днес при мен дошла,
донесла ми утеха и надежда.
© Петя Стефанова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
