Jul 16, 2020, 10:48 PM

Не разбирам

  Poetry
519 1 0

Не разбирам какво се случи с нашата любов?

Виждам те-
Твоята кафява кожа свети на слънце.
Виждам,

че ходиш бавно и се усмихваш на всички.
Мога да ти кажа,

че любовта ми към теб все още е силна.

Твоят глас беше вълшебен,

като песента на птичките в летен ден.
Очите ти са най-ярките от всички цветове и звезди.
Не искам никога да обичам друга.
Винаги ще бъдеш мойта любов,

мойто бонбонче с ликьор.
Затова,

от както ме остави преди месеци,

дъжда не е спрял и се загнезди

завинаги в сърцето ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....