Не разбра
Не разбра ли, когато замина?Колко плаках за теб след това?Колко много от болка проклинахзлочестивата моя съдба!
И... не чу ли, когато те виках?Надвесена от онази скала,от която двамата щяхмеда летиме със птичи крила!
От тогава минАха години...!Дълго чаках на скалата сама!Тъжни песни ми пяха орлите,удържАха ме здраво с крила!
Оцелях,но не исках да знаякак си ти и какво ни дели!Със орела, приятеля верен,не допускахме вече беди!
© Анета All rights reserved.
Продължавай да БЪДЕШ СИЛНА!