Онези пламъци в очите ни,
не са отблясъци, не са.
Нощта е кротка сред звездите си,
но могат да я изгорят,
да я запалят, лумнал факел
с една единствена искра.
Не ме прегръщай, огнен вятър,
след който пак да се гася.
Недей! Не идвай! Стой далече!
И нека е проливен дъжд!
Че сили нямам. Нямам вече!
И всички истини болят.
© любимка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
