Не са зли моите духове!
Денят проряза
нощта -
бавно,
сякаш режеше
торта.
Поднесе ни
шамар
с първи лъчи,
за да изпитаме
болка,
че сме сънували,
без да заспим,
защото аз
рисувах духове
в реално време,
докато бурята
чупеше в мене
прозорците.
Казват,
ако са огледални,
било на нещастие,
но не плача,
защото нещастна съм,
а че лъжливо
бе онова
... време,
когато имаше сън,
но можеше също
да значи
и щастие.
Моите духове казват:
"Миналото
е могъщо!"
...
Все още
обичам
своите призраци.
Не са зли!
Моля те,
върви си,
без мен
те са сами!
Не съм виновна
никому...
аз правех портрети
на духове
през цялата нощ,
докато ти
си мислеше,
че танцуваш
с душата ми блус.
... Вече
е утро
и тъмните сенки
ги няма...
Изтощена съм.
Сутрините
нямат вкус
в реално време,
но ела
... довечера,
ще се опитам
да нарисувам
и... тебе.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
