Не само...
НЕ САМО...
“Тежко на онзи, който в морето вижда само вода,
който не чува гласа на нямата природа, който в
скалата вижда само камък!”
Надпис върху скала във Високите Татри
“Ти не си само вода!”
Георги ДЖАГАРОВ, “Море”
От хоризонт до хоризонт – едно и също:
от тъмно-син берил до резеда,
безкраен порив и безкрайно връщане –
море, вода...
И не само вода!
От бездната и до възбог – била високи
и всеки връх – гранитен мрачен замък,
сред планини в четирите посоки –
озъбен камък...
Но не само камък!
Безкрайна степ, напукана от жажда:
едно поле без край околовръст
от пръст, осъдена до памтивек да ражда –
извечна угар...
Но не само пръст!
Като планински хребети прострени,
като поле без край, като море:
една стихия в теб, стихия в мене –
живот и страст...
Не просто битие!
Но ако всичко е не туй, което
изглежда под небесния зенит,
ако не е вода и сол морето,
и пръст – степта, и всеки връх – гранит;
не значи ли, че и законът вечен
– от пръст по-силен, от гранит по-твърд –
е отредил да имам край далечен,
минута сетна...
Но не просто смърт!
© Валентин Чернев All rights reserved.
