Sep 29, 2010, 1:27 PM

Не се чете... 

  Poetry » Other
636 0 11

Любовта ми - сянка, зачената
в утробата на влажната земя.
При червеите и пръстта погребана
пиявица, жадна за кръвни телца.


Пълзи  по кожата...
         Не искам...
                     СПРИ...


С главата надолу –писък на прилеп,
сякаш пищи озверяло дете,
с копие тежко в малката шепа.
Бяга и бълва... сатанински...


(- Канибали...
       Танц на  мършави врани...
                                Хора? Свине!)


Приют за измръзнали просяци,
прегладнели от заразния бяс.
Под бича на съдбата бездомници,
жигосани от дясната страна.


(- Непонятно!
                Лешояди...)


Ритуал на сектански  култ
ще спаси любовната змия.
С отсечена глава и полуръст
... омраза е била.


Надпис дълбоко в  челото
на озверялото диво дете,
с кръв и омраза издълбан:
"- Не се чете"...


В мъртва утроба зародиш погина
с гибелна обезверена човечност.
Пада оня, който не знае,
че в нас любовта е вечна...

© Николина Милева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??