Не се чете...
Любовта ми - сянка, зачената
в утробата на влажната земя.
При червеите и пръстта погребана
пиявица, жадна за кръвни телца.
Пълзи по кожата...
Не искам...
СПРИ...
С главата надолу –писък на прилеп,
сякаш пищи озверяло дете,
с копие тежко в малката шепа.
Бяга и бълва... сатанински...
(- Канибали...
Танц на мършави врани...
Хора? Свине!)
Приют за измръзнали просяци,
прегладнели от заразния бяс.
Под бича на съдбата бездомници,
жигосани от дясната страна.
(- Непонятно!
Лешояди...)
Ритуал на сектански култ
ще спаси любовната змия.
С отсечена глава и полуръст
... омраза е била.
Надпис дълбоко в челото
на озверялото диво дете,
с кръв и омраза издълбан:
"- Не се чете"...
В мъртва утроба зародиш погина
с гибелна обезверена човечност.
Пада оня, който не знае,
че в нас любовта е вечна...
© Николина Милева All rights reserved.
