Не се живее без любов
Не се живее без любов,
без нея празно е и кухо,
невидим става тоз` живот,
сърцето бие някак глухо.
Щом дойде тя, срещни я прав,
макар и често неразбрана,
ръка подай и с поглед благ
повярвай в ориста камбана.
Изпратена е за добро,
лицето да погали с трепет,
и с бяло ангелско перо
да скърши порива суетен.
Не я гони от своя праг
с куршуми, с думи, с увещания,
сама дошла, тя дар е драг,
начало с хиляди дихания.
Заровиш ли я днес невеж,
то утре Феникс ще възкръсне,
и също пламъкът на свещ,
в душата огън ще разпръсне.
© Таня Мезева All rights reserved.
