Не се мисли за Господ
Сънувах аз изсъхнало дърво,
проядено от червей надълбоко,
сравних го със човешката душа,
когато е разядена от злото.
Разказа ми тогава тишината
историята на това дърво,
седях притихнала във тъмнината
и слушах приказката за добро и зло.
Дървото беше мъничка фиданка
с прекрасни клони и божествена снага,
обсипано с листенца със омайна сянка,
със фина и преливаща кора.
На него кацаха прекрасни птички
и прелестни, блестящи пеперуди,
дъждът поливаше го с благодатни пръски,
а вятърът изнасяше му танци луди.
Обгрижвано с любов дървото
израстна силно и достойно,
раздаваше от плодовете си на всеки,
държеше се учтиво и пристойно.
Веднъж при него гарван долетя
и кацна във прохладните му клони,
започна да си пее своя песен
очаквайки от всички той поклони.
Дървото се разтърси възмутено,
погледна гарвана навъсено и зло,
ядоса как тази грозна птица си е позволила
да долети на най-безценното дърво.
Развика се на птицата да се разкара,
разклати се от яд и погрозня,
изпадаха му прелестните клони,
а плодовете му се разпиляха вдън земя.
А гарванчо обиден си замина,
но храстче приюти го във листата
и той от благодарност му почисти
от червеи кората и снагата.
След време нашето дърво изсъхна
от червеи нападнато с разядена кора,
когато то за Господ се помисли
превърна се в купчина дървесина.
© Неземна All rights reserved.
