Не се научих
Защо и за кого е този спомен,
ако не мога утре да те срещна?!
Съдбите ни са кучета бездомни
оръфани до кокал – твърде грешни!!
Обратното на „грешност“ идва нощем,
на сънищата слепи да разказва
за младостта ни... плюс, че има още
вино́то, как сме живи да доказва.
О, влизай ... влизай в тясната ми вечер!
Добре дошъл си! Как си? Бивам... бивам,
но както знаеш, нищо не е вечно,
затуй сега разказвай... аз наливам!
Да пием от небето пустиняво,
изсмукващо пръстта с последен вопъл
след удара на болката отляво!
Соли́ си хляба, докато е топъл,
топни́ си и от мътните ни жажди!
Жуми́ Луната срещу ловно куче,
да я гримирам с прах: сълзи от сажди –
Приятелю, това не се научих!
О, лека да е... лека нощ!... Прости ми!
Уж рано те поканих за вечеря,
останаха от вчера две-три рими,
аз писах, писах... без да те намеря.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
