Не се нуждая от опора...
Не си ми тръпка, преписвачо.
И няма как със теб да споря.
Изправен днес ще те прекрача,
със свойта съвест за опора.
Уют във ниското не търся.
Приятел съм на ветровете.
Изписвам със артритни пръсти
диктуваното от сърцето.
Във чужди строфи не надничам,
когато музите пируват.
Да бъда себе си обичам.
И с думи прости да рисувам.
Аз своя изказ не полирам
с на заем взети абразиви.
Не искам в друг да се откривам -
мечтите ми са още живи.
С безумци днес не ми се спори.
Не си ми тръпка, преписвачо.
Не се нуждая от опора,
щом трябва храсти да прекрача...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
