Не се обръщай, пътят е изтрит
НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ, ПЪТЯТ Е ИЗТРИТ
Сега си тръгваш. И след теб
животът няма да се свърши.
Но всяка сутрин, точно в пет,
жужи в душицата ми стършел.
Кълве ме стръвно. Бод след бод
забива жилото си – трижди.
Към теб вървях, намирах брод –
но изход никъде не виждам.
Ще влача утринни мъгли,
перонът ще се свлича ниско.
И питам: – Бихме ли могли
да си останем двама близки?
И на рождения ти ден
да звънна – може би погрешка?
А ти да си озадачен.
Но да обичаш е човешко!
Реката ще се предаде,
когато вледени се зиме.
И трябва да вървя напред –
където викат ме по име.
© Валентина Йотова All rights reserved.
