Не се опитвай да ме променяш,
не ми слагай белезници от думи,
по-луда съм и от най-лудия вятър,
ще си тръгна и няма да ме намериш.
В мен бушуват всички морета,
разлюляват се планините,
тежко въздишат полета
и фучат ветрове сърдити.
Меря пътища с бързи крачки
с мечта за заветния връх.
Тръгвай с мен, ако искаш да бъдеш
в моя сън и в най-дръзкия стих.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
