Не се опитвай да ме променяш,
не ми слагай белезници от думи,
по-луда съм и от най-лудия вятър,
ще си тръгна и няма да ме намериш.
В мен бушуват всички морета,
разлюляват се планините,
тежко въздишат полета
и фучат ветрове сърдити.
Меря пътища с бързи крачки
с мечта за заветния връх.
Тръгвай с мен, ако искаш да бъдеш
в моя сън и в най-дръзкия стих.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
