Не се предавай!
Ти отдавна търсиш свой свят,
в който не искаш да бъдеш отново сам,
там далече, скрит във тъмен храм,
търсещ небето и чистата свобода.
Тихо застанал дo тебе съм и мълча,
аз скрита съм сянка от цялата тъмнина,
в която живееш, търсещ светлина,
чакаш объркан да свърши пак това.
Ти можеш да бъдеш всеки във нощта
и да измисляш невидима свобода,
да си усмихнат смел и без вина,
но да заспиваш самотно след това.
Светът се променя, но не се променяш ти
и сякаш забравя теб единствено да промени,
оставя те да чакаш скрит в своите мечти,
загубил посока със затворени очи.
Две красиви длани пред теб са събрани
и търсят в сърцето изход и да ги избави
от толкова рани, дълбоко в теб събрани,
не искаш да виждаш, но трябва не се предавай.
дата: 09.02.2008 год.
© Димитър Найденов All rights reserved.
Благодаря ти! Наистина пишеш много хубаво.