9.01.2009 г., 8:46

Не се предавай!

1.3K 0 4
"Не се предавай"

Ти отдавна търсиш свой свят,                      
в който не искаш да бъдеш отново сам,
там далече, скрит във тъмен храм,
търсещ небето и чистата свобода.

Тихо застанал дo тебе съм и мълча,
аз скрита съм сянка от цялата тъмнина,
в която живееш, търсещ светлина,
чакаш объркан да свърши пак това.

Ти можеш да бъдеш всеки във нощта
и да измисляш невидима свобода,
да си усмихнат смел и без вина,
но да заспиваш самотно след това.

Светът се променя, но не се променяш ти
и сякаш забравя теб единствено да промени,
оставя те да чакаш скрит в своите мечти,
загубил посока със затворени очи.

Две красиви длани пред теб са събрани
и търсят в сърцето изход и да ги избави
от толкова рани, дълбоко в теб събрани,
не искаш да виждаш, но трябва не се предавай.

дата: 09.02.2008 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно нещо подобно исках да прочета Благодаря ти! Наистина пишеш много хубаво.
  • "Светът се променя, но не се променяш ти
    и сякаш забравя теб единствено да промени,
    оставя те да чакаш скрит в своите мечти,
    загубил посока със затворени очи."

    "Не се предавай!"...!
  • Силно.Поздрав !
  • За жалост няма пълен изход от реалността и единственото временно решение остава да не се предаваш.Въпреки това алтернативната реалност е тази, в която тъсиш убежище.Дано някой ден хората да наклонят везните.Надеждата е единственото ми оръжие.Аплодисменти от мен.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...