Не ме е страх, че остарявам,
всички ще изминем този път.
Всеки ден в живота е подарък,
не искам да пропусна даже миг.
За грешките си аз не съжалявам,
само боговете не грешат...
Опитът след тях горчив остава,
мъдростта насочва ни към верен път.
Пред трудностите пак не се предавам,
чрез тях укрепвам своя дух,
а после щастието лесно разпознавам
и радвам се на всеки слънчев лъч.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!