Не ме е страх, че остарявам,
всички ще изминем този път.
Всеки ден в живота е подарък,
не искам да пропусна даже миг.
За грешките си аз не съжалявам,
само боговете не грешат...
Опитът след тях горчив остава,
мъдростта насочва ни към верен път.
Пред трудностите пак не се предавам,
чрез тях укрепвам своя дух,
а после щастието лесно разпознавам
и радвам се на всеки слънчев лъч.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!