Не се запита
Колко трудно ми бе - не попита.
Защо плача - не се запита.
Защо кръв капе от моето сърце,
защо кърваво е и моето лице.
Не поиска да знаеш дори защо ме боли,
защо спряло е и сърцето да тупти.
Защо хората ме съжаляват
и защо не искат вече да ме опознават.
Не помисли даже дали съм жива.
Защо ли душата умира?
Защо вървя без път?
Защо говоря аз за смърт?
Не те боли, нали,
че сърцето ми разби.
Не ти пука, нали,
че в душата ме рани.
Но... защо ли трябва да знаеш,
нали... важното е ти да си добре,
нали, можеш само болка да раздаваш.
Нали, трябва на всички от теб да им е зле!
© Галя All rights reserved.
