Колко трудно ми бе - не попита.
Защо плача - не се запита.
Защо кръв капе от моето сърце,
защо кърваво е и моето лице.
Не поиска да знаеш дори защо ме боли,
защо спряло е и сърцето да тупти.
Защо хората ме съжаляват
и защо не искат вече да ме опознават.
Не помисли даже дали съм жива.
Защо ли душата умира?
Защо вървя без път?
Защо говоря аз за смърт? ...