| Изгубихме с теб страшно много време | |||
| да бъдем заедно мечтаехме дори | |||
| ала ги няма чувствата големи | |||
| и си останахме с наивните мечти | |||
| В очите истина е скрита | |||
| изгарят дланите сега | |||
| мълчи сърцето ми разбито | |||
| и нося в себе си тъга | |||
| Вървях към теб една година | |||
| а беше все от мен далече | |||
| и днес когато си замина | |||
| аз знам - не ще се върнеш вече | |||
© Вилислава Пламенова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
