Защо ми е таз любов лъжлива и ранима.
Не си ми нужна вече,
махай се, върви си, само болка причиняваш ти.
И рани, от които не спира да кърви!
Не си ми нужна, любов...
За мен е горчива и порочна.
Разкарай се от пътя ми, любов!
Иди другиго заблуждавай...
А мен пусни от плена свой.
Не искам повече да ме боли от любов
Не искам таз любов фалшива.
Мисля, че без нея по-малко ще боли...
Отивай си, не си ми нужна,
Непотребнице такава!
© Елизабет Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
