Не си мисли
Не си мисли, че ще прощавам вечно.
Не си мисли, че ще обичам нежно.
От ударите твои се изправям
с разплакани очи, но продължавам...
Напред по своя път вървя с надежда,
че някога ще срещна обич нежна,
че някога ще бъда аз щастлива
дори това да е в мига, когато
кръвта ми бавно във вените изстива.
Надеждата - тя крепи душата,
че светъл ден ще дойде на Земята,
че някой мъж във този свят прекрасен
ще ме цени, обича като приятел.
Тогава няма аз да бъда вещ.
Тогава ще съм истински човек.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
