Oct 23, 2006, 10:36 AM

Не си отивай

  Poetry
1.1K 0 9
Не си отивай...
без тебе слънцето залязва 
зад хоризонта на тъгата
и мрака 
с пипала катранни 
се врязва хищно във душата...
Не си отивай!
Там в мъглявината ,
в безбрежната чернилка на живота 
ще се изгуби обичта ни свята ,
а тя нали по светъл път ни води...
Не си отивай...
Моля те...
Почакай...
Едничка дума да ти кажа само
и тихичко до тебе да поплача
на силното ти ,ала топло рамо...
не си отивай...
Моля те!
Не тръгвай!
Тъга и пустош в мене ще оставиш.
сърцето ми любящо не изтръгвай
- в сълзите ми ще се удавиш
не си отивай!
моля те !
Не бягай...
Недей захвърля чуствата ни в ров...
Ръцете ми към тебе се протягат.
Не си отивай!
Моля те !
Любов...

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • НАИСТИНА ЦЕНЕН КОМЕНТАР ,Чар..Благодаря на всички!
  • хубаво е, ето ти паралел от преди...

    Не си отивай!
    Виж дъжда как плаче
    по улиците на сърцето ми!
    Не дочуваш ли камбана
    в църквата наречена душа?!
    Не излизай!
    Няма да се върнеш.
    Направиш ли го,
    няма да си ти.
    Мечтите ми ще се обърнат,
    в съня не ще ме приютиш.
    Не тръгвай!
    Става тъмно...
    във мен нахлува здрача
    и в мрака ще осъмна
    със сухи, незабравили очи...
    Не ме оставяй!
    Не усещаш ли небето
    как носи спомени омаяни
    и в хоризонта със морето
    докосват устни заедно!
    ЧАР...11.09.06
    ценен комент(надявам се)
  • нямам думистрахотно е!
  • Благодаря на всички за коментарите!Всеки един е ценен...
  • Чудесен стих!!! Поздравления!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...