Не си отивай.
Земята няма да помни следите от сълзата,
която я напои. Като болка.
Не си отивай.
Небето няма да прегърне птиците,
които ти изпратих. Като спомен.
Не си отивай.
Между Небето и Земята е взривен пътят,
по който можеш да стигнеш до мен. Като дъга.
Не си отивай.
Нищо, че ме няма вече. Като Любовта.
© Мариана Харизанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
