Dec 6, 2007, 8:07 PM

Не си отивай 

  Poetry » Love
1372 0 12

Постой, не бързай! Вън е зима.

 Без тебе мраз сковава ми духа.

 А аз съм цвете  наранимо,

 от  студ, от пек, от хорската злина.

 

 Не си отивай! Толкова е рано.

 Бъди и днес  звезда на моя ден!

 Пред погледа ти стих ще стана,

 от огъня на чувствата роден.

 

 Ще те даря със аромата си на цвете.

 Ще те завия с блян и със мечти.

 Не  могат да ни  стигнат ветровете.

 И цяла вечност можем да летим.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??