Постой, не бързай! Вън е зима.
Без тебе мраз сковава ми духа.
А аз съм цвете наранимо,
от студ, от пек, от хорската злина.
Не си отивай! Толкова е рано.
Бъди и днес звезда на моя ден!
Пред погледа ти стих ще стана,
от огъня на чувствата роден.
Ще те даря със аромата си на цвете.
Ще те завия с блян и със мечти.
Не могат да ни стигнат ветровете.
И цяла вечност можем да летим.