Постой, не бързай! Вън е зима.
Без тебе мраз сковава ми духа.
А аз съм цвете наранимо,
от студ, от пек, от хорската злина.
Не си отивай! Толкова е рано.
Бъди и днес звезда на моя ден!
Пред погледа ти стих ще стана,
от огъня на чувствата роден.
Ще те даря със аромата си на цвете.
Ще те завия с блян и със мечти.
Не могат да ни стигнат ветровете.
И цяла вечност можем да летим.
© Дилианна Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
