Feb 1, 2016, 8:15 AM

Не си отивай

  Poetry » Love
725 0 0

Понякога от болка  казваш :

Стига, баста ! - до тука беше !

Преглъщаш и тихо поемаш,

напред по пътя далечен.

 

Но разбираш,в кръг се въртиш,

отново и пак отново,

на огън от обич гориш -

на такъв живот се обричаш.

 

В ушите дочуваш гласа,

на думи, изречени с нежност

и погледа търсиш гальовен,

и тръпнеш изгарян от обич.

 

Отново пак него си искаш,

да бъде  по-близо до теб,

с ръцете си да те прегърне

и с топлината си да те обгърне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...