Не си отивай!

Не си отивай!

Топла нощ, блажена, свята

и сякаш въздухът трепти 

звездите търсят среща със Луната,

седим заслушани във морските вълни...

Потъмнелите води се плискат,

лекичко погалват се в брега

и изненадващо ни се приисква

да заплуваме в нощта.

Тук таме в синхрон проблясват светлинките, нежно разпилени

от хора, като нас неспящи 

в опит да привържат времето!

Любовта спохожда парещи тела

гореща и солена кожа

морска пяна, пясъчна мъгла

страстта превръща ни в безбожници...

Вечерната омая не затихва

прехвърля тези късни часове

лятото не иска да си тръгва

додето ний държим се за ръце...