Усмихни се и кажи ми „Сбогом”,
сякаш никога не ме е имало.
Сякаш бяла сянка съм била
в отдавна забравено минало.
Изтрий всичките ми снимки,
старите писма ми изгори.
Заличи от мен всяка следа,
грешките, ако можеш, ми прости.
Недей си спомня вече за мен,
глава назад недей да обръщаш,
че жена ти, знам, отново те чака
на прага на старата ви къща.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
