Усмихни се и кажи ми „Сбогом”,
сякаш никога не ме е имало.
Сякаш бяла сянка съм била
в отдавна забравено минало.
Изтрий всичките ми снимки,
старите писма ми изгори.
Заличи от мен всяка следа,
грешките, ако можеш, ми прости.
Недей си спомня вече за мен,
глава назад недей да обръщаш,
че жена ти, знам, отново те чака
на прага на старата ви къща.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
