Не си тръгвай, Любов! Твърде тъмно е вън.
Вън вали. Нямаш хляб и постеля.
Кой ще бди над света в дълговечния сън,
който мене от теб ще разделя?
Измислѝ ми криле – да прегърна нощта.
Да се спусна в окото на сова.
Всичко знаеш, Любов... Запалѝ ми свещта,
от дъха ѝ да пламна отново.
Подреди ми света – неочаквано жив.
Нека пак да се втурна след тебе!
Да ме мами гласа ти, от сълза по-красив –
звук единствен, очакван и древен. ...