Не ставай самодива!
Обичам те! Обичам те красиво.
По-хубаво, отколкото в легендата -
за мъж обикнал горска самодива,
пристанала в живота му, последна...
Обичам те! Обичам те със нежност -
на вятъра, погалил ти косите.
Любов с дъха си - стонове и шепот.
Желания се сбъдват в тишините.
Обичам те по-силно, че и повече.
Безкрайност ми вещае всяко чувство.
Света ми го събираш в тази обич.
Не искам, но превръщам те в изкуство...
Обичам те реална и докосвана.
Ръцете ми те търсят безутешно.
Очите ти са толкоз, омагьосващи,
че праведник да бях, ще стана грешник...
Обичам те! Не съм мъжът от приказка.
Обичам те стихийно. Като бурята,
която привечер е полъхът отблизо,
когато звездобройно те целувам...
Обичам те! Не ставай самодива!
Очите затвори ми на изпращане...
В легендата мъжът се самоубива!
Живея да умирам, но от щастие...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво.... Поздрави!!!
-
Приказно красиво!!! Поздравления!!!
-
Вълшебно, омайно...
-
Разтреперах се докато четох. И се разплаках "Очите затвори ми на изпращане...". Ами ако твоята самодива не иска да ти затваря очите. Ами ако те обича толкова много, колкото аз своя любим... Аз не искам да живея нито миг повече ако моят любим го няма на тази земя... Пожелавам ви мир, любов и щастие!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
че праведник да бях, ще стана грешник..."
След купищата стихове докосващи,
ако съм грешница, то ти си моя свещник,
пред който моля се за опрощение
и всяка вечер нова свещ запалвам,
тъй както в твоето перо- не изтощение,
а още обич и желания разплавам!