Не ставай самодива!
Обичам те! Обичам те красиво.
По-хубаво, отколкото в легендата -
за мъж обикнал горска самодива,
пристанала в живота му, последна...
Обичам те! Обичам те със нежност -
на вятъра, погалил ти косите.
Любов с дъха си - стонове и шепот.
Желания се сбъдват в тишините.
Обичам те по-силно, че и повече.
Безкрайност ми вещае всяко чувство.
Света ми го събираш в тази обич.
Не искам, но превръщам те в изкуство...
Обичам те реална и докосвана.
Ръцете ми те търсят безутешно.
Очите ти са толкоз, омагьосващи,
че праведник да бях, ще стана грешник...
Обичам те! Не съм мъжът от приказка.
Обичам те стихийно. Като бурята,
която привечер е полъхът отблизо,
когато звездобройно те целувам...
Обичам те! Не ставай самодива!
Очите затвори ми на изпращане...
В легендата мъжът се самоубива!
Живея да умирам, но от щастие...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
