Не сте сами
Виждам сълзите в очите им,
усещам мъката в душите им,
чувствам болката в сърцата им,
съзирам белезите по телата им.
И питам:
Има ли кой да плаче за тях?
Има ли кой да ги спаси?
Има ли кой да се смили над тях,
над невинните им души?
Има ли кой да им покаже, че НЕ СА САМИ?
Как да им вдъхнем надежда?
Как да им сила дарим?
Нека глава да не свеждат,
ЗЛАТА участ да предотвратим!
Но как и кой ще го стори
туй чудо не с думи, а с дело?
Лъжата кой ще пребори?
Има ли сърце тъй смело?
Нека се молим поне,
че всеки го може това,
Застанали на колене
на устни с едната мълва:
"Боже, върни ги у дома!"
посветено на българските медици в Либия
усещам мъката в душите им,
чувствам болката в сърцата им,
съзирам белезите по телата им.
И питам:
Има ли кой да плаче за тях?
Има ли кой да ги спаси?
Има ли кой да се смили над тях,
над невинните им души?
Има ли кой да им покаже, че НЕ СА САМИ?
Как да им вдъхнем надежда?
Как да им сила дарим?
Нека глава да не свеждат,
ЗЛАТА участ да предотвратим!
Но как и кой ще го стори
туй чудо не с думи, а с дело?
Лъжата кой ще пребори?
Има ли сърце тъй смело?
Нека се молим поне,
че всеки го може това,
Застанали на колене
на устни с едната мълва:
"Боже, върни ги у дома!"
посветено на българските медици в Либия
© Мариана Димитрова All rights reserved.
