Dec 30, 2023, 3:41 PM

Не стигна

  Poetry » Love
523 1 3

Не стигна ми годината една,

в която чувствах се сама.

Не стигна и поредната злина. 

Сърцето, след която спря.

 

Не стигна болката една.

Мнозина станаха след нея.

Една ми беше отначало.

Вече спрях да ги броя.

 

Не стигна, че далече си ми ти.

Близка ми е снимката ти само.

Гледам жално отстрани.

Същото не е, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...