Не свършвай, Лято
Рано е за сбогом,
късно е за чудо.
Стъпвам на въжето,
пия биле лудо.
Ти изтичаш,
бързей към река.
Слънцето прежуря,
с жълтата си четка
скоро ще покрие
буйната трева.
Ще ми се отсрочка,
в тебе да се скрия,
мълком и за кратко
да те задържа.
Лунната пътека
да е само моя,
утрото отново
да искри с роса.
Тръгваш си, нехаеш,
приказно и вечно.
Не за мен, за други
готвиш чудеса.
Смисъл ми подсказва
пътят на водата.
Искам и не мога
да те разбера.
© Христина Комаревска All rights reserved.
