Разбира си не съм и аз безгрешен.
Човекът е създаден да греши!
А кажеш ли противното – си смешен
и истината искаш да рушиш.
Зачеваме със акта си греховен,
а и се раждаме облени в кръв.
От "егото" света ни е отровен,
Човекът в исканията е пръв!
Той винаги ръката си подава,
от чуждото да вземе своя дял.
А с много мъка той от свойто дава-
това от люлката си е разбрал!
Щом знаеш туй – и аз не съм безгрешен!
Прескачал съм аз чужди плетове...
Щом видя някой, в нещо по-успешен
и мене злобата ме загризе!
27.08.2017г. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.