Не съм първородната ти...
Не бях сълза във погледа ти, мамо.
Онази тежка, истинска сълза.
И падаха въздишките ти само,
когато със усмивка те даря.
Не бях криле за полета ти, мамо.
С ръцете си едва те преродих...
А исках да съм винаги отляво!
Навярно твърде късно се родих.
Тя винаги ще бъде дъщерята,
която ти във мен не преоткри.
Но, тъй като си майка (и си свята!),
не те упреквам. Бог да ти прости.
За мен ще бъдеш винаги едничка
(дори когато страшно ме боли).
Защото само майка се обича
с любов, която никой не дели.
© Васка Мадарова All rights reserved.
