Какво, за Бога, искате? Кажете ми?
Залостила съм всички стари порти!
Не тропайте, че книгите прочетени
пак препрочитам... и не искам гости!
Така ми е уютно в самотата,
завита топличко в юргана прашен,
часовникът да цъка в тишината,
отчаян, че изобщо не е важен!
Безвремие и мирис на мастило,
цигара, догоряла край пещта.
Една трапеза с вино недопито
и чувството, че съм си у дома!
Какво, за Бога, искате? Кажете ми!
Заключила съм входната врата!
Не тропайте, че книгите прочетени
пак препрочитам... и не съм сама!!!
© Ралица All rights reserved.