Безмълвен търсач на добро съм -
да скътвам неказани думи,
заскитали гладни и боси,
захвърлили изнурени струни.
Такива думи днес да намеря,
те са капки безбрежни,
ездачи по морската шир,
довереници верни.
Те с доброто си ме окриляват -
даряват ми святата си истина,
и смъкнали було многокато,
те смях през очите ми изсипват...
© Мариола Томова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
