Безмълвен търсач на добро съм -
да скътвам неказани думи,
заскитали гладни и боси,
захвърлили изнурени струни.
Такива думи днес да намеря,
те са капки безбрежни,
ездачи по морската шир,
довереници верни.
Те с доброто си ме окриляват -
даряват ми святата си истина,
и смъкнали було многокато,
те смях през очите ми изсипват...
© Мариола Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
