Не съм те искала

Poetry

737 0 0

Ни най-малко съм те искала

и дори сега не те желая.

Но защо чувствам се подтисната,

помисля ли, че трябва да приема края?

И не, недей ми казва, че няма край...

Има и още как...

Това и ти, и аз го знаем -

видим ли се, няма да има ПАК.

Бясна съм! Защото аз не съм те искала...

А да бягам вече - не бих могла...

Така да живея не бих и помислила,

но ето - все някак ще трябва да спра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0