Не съм в теб... мушицата ми малка!
Понякога, за теб е по- добре, почти да мислиш,
свободна си сама да го решаваш,
поискаш ли да тръгнеш – значи искаш,
дори когато имаш дарба да прощаваш.
Не съм във теб, но помня, близо съм.
В нощта- прощаваща и обичайно тъмна,
Прибирам се, припадам
… хубаво е вън.
Почти заспах и съмна.
Пред сутринта, която пак дочаках,
си обещах да ти разкрия:
- Без тебе, мила, истина е, страдах,
но с теб- ще се пропия!
© Ивайло Проданов All rights reserved.
