Apr 7, 2012, 11:08 PM

Не същата

  Poetry » Love
829 0 0

Не тлея, аз горя!

Не падам, просто се засилвам!

Не преминавам, аз руша,

след мене никой не помилвам...

 

Живея свой живот

и твоят някак ми е скучен!

Не се превръщам като тебе в скот,

не лазя в ничии крака, защото просто съм обучен!

 

Не искай прошка,

отдавна не прощавам!

Не мен съдбата - аз нея вече надхитрявам!

Бурите сама ще боря!

Вятъра ще укротя в своя скут

и само споменът за мен ще ти напомня

за онова момиче, което казваше, че знаеш наизуст!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...