Dec 23, 2022, 10:46 AM

Не те познаха, Господи

  Poetry » Other
911 7 5

 

 

„ Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.” /Йоан 1:11/

 

Не Те познаха, Господи, а Ти

обичаше до дъно и палача.

И не разбраха колко Те боли,

задето грях света ни е затлачил.

Не раните, а хорската злина

Ти носеха безкрайно много мъка.

И трупат се вина върху вина

под напора на общата разруха.

А Ти дойде смирено като Син –

роди се неизвестен в пещерата,

но не затрогна хорските души,

не се отвориха за Теб сърцата.

И беше мразен до последен ден,

че Истината всякога ранява…

 

Но днес те каня, Господи, при мен,

макар че милост кой ли заслужава?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Произведението е включено в:

И вкусих Светлината 🇧🇬

И вкусих Светлината
BGN 10.00
2K 1

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...