Не ти искам небето
Не ти искам небето, щом подаръкът му е метафора.
Стадо пасе на полето и дири в треволяка автора.
Не те искам и тебе, щом търсиш в чувствата ми причини.
Подари ми поне вятър- да ме одуха и да ми мине.
Не ти ща и картините, щом болят като спринцовка.
Ковида вече премина. Пепеляшка не губи пантофката.
Нарисувай ми куп проблеми, дето да нараняват.
Не се прицелвай във мен. Аз ще се отбранявам.
Не ми пожелавай падане, веднага ще се изправя.
Умея да се раздавам, дори когато не паля.
Не искам ни песни, ни птички, нито красива пролет.
Дори, когато ме мразят не секва моят полет.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
