Jun 21, 2007, 10:34 PM

НЕ ТРЪГВАЙ

  Poetry
982 0 15


Не тръгвай, когато имам нужда от нежност,
когато уморено в очите ми гаснат лета.
Не искам от болка изтънени надежди
да топлят деня ми, да будят нощта.

Не тръгвай, когато сърцето е жадна пустиня,
когато ръцете треперят за капка вода.
Не тръгвай, безумно обрекъл на своето минало
душата си светла в кълбо самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...