Не тъгувай, приятелю, когато си тръгвам
и изчезвам в нощта, осенена от чувство,
след едно многоточие, спряло съня ми.
Не тъгувай, приятелю, не си ме изгубил.
Ще ме няма почти. По почти пълнолуние.
Ще се влея полека през очите на спомена,
за да стигна отново дървото на думите,
с които животът ни много отдавна не спори.
Ще съм цялата слово. Разлюляна вселена.
Ще разлиствам душата си в пламнали стихове.
Като птичи следи по ревера на времето,
ще минават край теб с имената на скитници. ...