Не тъгувай
Не тъгувай, приятелю, когато си тръгвам
и изчезвам в нощта, осенена от чувство,
след едно многоточие, спряло съня ми.
Не тъгувай, приятелю, не си ме изгубил.
Ще ме няма почти. По почти пълнолуние.
Ще се влея полека през очите на спомена,
за да стигна отново дървото на думите,
с които животът ни много отдавна не спори.
Ще съм цялата слово. Разлюляна вселена.
Ще разлиствам душата си в пламнали стихове.
Като птичи следи по ревера на времето,
ще минават край теб с имената на скитници.
Не тъгувай, приятелю, няма съмнение -
ще узрее тъгата ми и ще стане на вино.
Помъдрее ли жаждата, екнала в мене,
ще узная - мигà ни съм платила със минало.
Не тъгувай, приятелю, след дългия паметен сън
ще се върна отново, по-мъдра и тиха от утро.
Ще разсъня стрехата, преди да излезеш навън,
както птиците правят, когато се връщат от юга.
© Бистра Малинова All rights reserved.
