Не тъгувай за пролет
Тя пак ще се върне, недей да тъжиш,
няма как под снега все да зъзнем.
Ще е топло, отново ще хвъркат пчели.
Вярвай само - животът не свършва.
Ще дочакаш април - като цветно платно
на художник с вълчица танцувал,
черен кос, долетял пак във старо гнездо,
вятър тих през душата пътувал.
Всеки цвят като спомен - отново блажен
със надежда и свян се разпуква.
Не тъгувай за пролет, не тъгувай за мен...
Моят свят след живота не свършва.
В ирис бял ще се връщам, във всеки рефрен,
всяка песен на влюбена птица.
Не тъгувай за пролет, тя е винаги в теб,
а отгоре ти свети звездица.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
